интригуване

Речник на българския език

интригуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-т-ри-гу-ва-не
членувано ин-т-ри-гу-ва-не-то
мн.ч. ин-т-ри-гу-ва-ния
членувано ин-т-ри-гу-ва-ни-я-та