интригантка

Речник на българския език

интрига̀нтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. интрига̀нтки, ж. Жена интригант.

Грешни изписвания (7)

  • ентрегантка
  • ентреганткъ
  • ентригантка
  • ентриганткъ
  • интрегантка
  • интреганткъ
  • интриганткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-т-ри-ган-т-ка
членувано ин-т-ри-ган-т-ка-та
мн.ч. ин-т-ри-ган-т-ки
членувано ин-т-ри-ган-т-ки-те
звателна форма