интона̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. интона̀ции, ж.
1. Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства. Жизнерадостна интонация. Злобна интонация.
2. Спец. В езикознанието — ритмично-мелодичната страна на речта, която се отразява в произнасянето на различни видове изречения. Въпросителна интонация. Възходяща интонация.
3. Спец. В езикознанието — музикално ударение, характерно за речта на някои източни езици. Във виетнамския език има шест вида интонация.
4. Спец. В музиката — точност на звученето на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене.
1. Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства. Жизнерадостна интонация. Злобна интонация.
2. Спец. В езикознанието — ритмично-мелодичната страна на речта, която се отразява в произнасянето на различни видове изречения. Въпросителна интонация. Възходяща интонация.
3. Спец. В езикознанието — музикално ударение, характерно за речта на някои източни езици. Във виетнамския език има шест вида интонация.
4. Спец. В музиката — точност на звученето на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- интонацеа
- интонацеъ
- интонацея
- интонациа
- интонациъ
- интунацеа
- интунацеъ
- интунацея
- интунациа
- интунациъ
- интунация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-то-на-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ин-то-на-ци-я-та | |
| мн.ч. | ин-то-на-ции | |
| членувано | ин-то-на-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |