интифада

Речник на българския език

интифада съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ти-фа-да
членувано ин-ти-фа-да-та
мн.ч. ин-ти-фа-ди
членувано ин-ти-фа-ди-те
звателна форма