интифа

Речник на българския език

интифа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ти-фа
членувано ин-ти-фа-та
мн.ч. ин-ти-фи
членувано ин-ти-фи-те
звателна форма