интериор

Речник на българския език

интерио̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. интерио̀ри, (два) интерио̀ра, м. Архитектурно и художествено оформление на вътрешността на сграда или на помещение. Целта е да си създадем приятен интериор.

Грешни изписвания (7)

  • ентереор
  • ентериор
  • ентиреор
  • ентириор
  • интереор
  • интиреор
  • интириор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-те-ри-ор
непълен член ин-те-ри-о-ра
пълен член ин-те-ри-о-рът
мн.ч. ин-те-ри-о-ри
членувано ин-те-ри-о-ри-те
бройна форма ин-те-ри-о-ра
звателна форма