интересчия

Речник на българския език

интересчѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. интересчѝи, м. Разг. Човек, който във всичко преследва само личните си интереси.

Грешни изписвания (3)

  • интерисчия
  • интиресчия
  • интирисчия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-те-рес-чия
непълен член ин-те-рес-чи-я-та
пълен член ин-те-рес-чи-я-та
мн.ч. ин-те-рес-чии
членувано ин-те-рес-чи-и-те
бройна форма ин-те-рес-чии
звателна форма ин-те-рес-чи-йо