интердикт

Речник на българския език

интердикт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тер-дикт
непълен член ин-тер-дик-та
пълен член ин-тер-дик-тът
мн.ч. ин-тер-дик-ти
членувано ин-тер-дик-ти-те
бройна форма ин-тер-дик-та
звателна форма