интервент

Речник на българския език

интервѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ентервент
  • ентирвент
  • интирвент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тер-вент
непълен член ин-тер-вен-та
пълен член ин-тер-вен-тът
мн.ч. ин-тер-вен-ти
членувано ин-тер-вен-ти-те
бройна форма ин-тер-вен-та
звателна форма