интензитет

Речник на българския език

интензитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Степен на концентрация, разпространение или действие на светлина, звук и др. за единица време върху единица повърхност; сила.

Грешни изписвания (7)

  • ентензетет
  • ентензитет
  • ентинзетет
  • ентинзитет
  • интензетет
  • интинзетет
  • интинзитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тен-зи-тет
непълен член ин-тен-зи-те-та
пълен член ин-тен-зи-те-тът
мн.ч. ин-тен-зи-те-ти
членувано ин-тен-зи-те-ти-те
бройна форма ин-тен-зи-те-та
звателна форма