интегритетче

Речник на българския език

интегритетче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тег-ри-тет-че
членувано ин-тег-ри-тет-че-то
мн.ч. ин-тег-ри-тет-че-та
членувано ин-тег-ри-тет-че-та-та