интегратор

Речник на българския език

интегра̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ентегратор
  • ентегратур
  • ентигратор
  • ентигратур
  • интегратур
  • интигратор
  • интигратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тег-ра-тор
непълен член ин-тег-ра-то-ра
пълен член ин-тег-ра-то-рът
мн.ч. ин-тег-ра-то-ри
членувано ин-тег-ра-то-ри-те
бройна форма ин-тег-ра-то-ра
звателна форма