интеграл

Речник на българския език

интегра̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. интегра̀ли, (два) интегра̀ла, м. Спец. Величина, получена в резултат от математическо действие или разглеждана като сума от своите най-малки части.

Грешни изписвания (3)

  • ентеграл
  • ентиграл
  • интиграл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тег-рал
непълен член ин-тег-ра-ла
пълен член ин-тег-ра-лът
мн.ч. ин-тег-ра-ли
членувано ин-тег-ра-ли-те
бройна форма ин-тег-ра-ла
звателна форма