инсулт

Речник на българския език

инсу̀лт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. инсу̀лти, (два) инсу̀лта, м. Кръвоизлив в мозъка, придружен от загуба на съзнание и парализа; мозъчен удар. Получавам инсулт. Има два инсулта.

Грешни изписвания (1)

  • енсулт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-султ
непълен член ин-сул-та
пълен член ин-сул-тът
мн.ч. ин-сул-ти
членувано ин-сул-ти-те
бройна форма ин-сул-та
звателна форма