инструменталче

Речник на българския език

инструменталче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-т-ру-мен-тал-че
членувано ин-с-т-ру-мен-тал-че-то
мн.ч. ин-с-т-ру-мен-тал-че-та
членувано ин-с-т-ру-мен-тал-че-та-та