инструкторка

Речник на българския език

инстру̀кторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. инстру̀кторки, ж. Жена инструктор.

Грешни изписвания (7)

  • енструкторка
  • енструкторкъ
  • енструктурка
  • енструктуркъ
  • инструкторкъ
  • инструктурка
  • инструктуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-т-рук-тор-ка
членувано ин-с-т-рук-тор-ка-та
мн.ч. ин-с-т-рук-тор-ки
членувано ин-с-т-рук-тор-ки-те
звателна форма