инструктивен

Речник на българския език

инструктѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • енстроктивен
  • енстроктивин
  • енструктивен
  • енструктивин
  • инстроктивен
  • инстроктивин
  • инструктивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-с-т-рук-ти-вен
непълен член ин-с-т-рук-тив-ния
пълен член ин-с-т-рук-тив-ни-ят
ж. р. ин-с-т-рук-тив-на
членувано ин-с-т-рук-тив-на-та
ср. р. ин-с-т-рук-тив-но
членувано ин-с-т-рук-тив-но-то
мн. ч. ин-с-т-рук-тив-ни
членувано ин-с-т-рук-тив-ни-те