институт

Речник на българския език

институ̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. институ̀ти, (два) институ̀та, м.
1. Висше или полувисше учебно заведение. Инженерен институт. Педагогически институт.
2. Учреждение за научноизследователска работа в определена област.
3. Персоналът и сградата на учебно заведение или на учреждение за научноизследователска работа.
4. Институция. Институтът на брака.

Грешни изписвания (3)

  • енстетут
  • енститут
  • инстетут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-ти-тут
непълен член ин-с-ти-ту-та
пълен член ин-с-ти-ту-тът
мн.ч. ин-с-ти-ту-ти
членувано ин-с-ти-ту-ти-те
бройна форма ин-с-ти-ту-та
звателна форма