инсталатор

Речник на българския език

инстала̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • енсталатор
  • енсталатур
  • енстълатор
  • енстълатур
  • инсталатур
  • инстълатор
  • инстълатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-та-ла-тор
непълен член ин-с-та-ла-то-ра
пълен член ин-с-та-ла-то-рът
мн.ч. ин-с-та-ла-то-ри
членувано ин-с-та-ла-то-ри-те
бройна форма ин-с-та-ла-то-ра
звателна форма