инспекторат

Речник на българския език

инспектора̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. инспектора̀ти, (два) инспектора̀та, м.
1. Учреждение, служба за инспектиране.
2. Всички инспектори в учреждение за инспектиране. Целият инспекторат се събра да решава въпроса.
3. Сградата на учреждение за инспектиране.

Грешни изписвания (7)

  • енспекторат
  • енспектурат
  • енспикторат
  • енспиктурат
  • инспектурат
  • инспикторат
  • инспиктурат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-пек-то-рат
непълен член ин-с-пек-то-ра-та
пълен член ин-с-пек-то-ра-тът
мн.ч. ин-с-пек-то-ра-ти
членувано ин-с-пек-то-ра-ти-те
бройна форма ин-с-пек-то-ра-та
звателна форма