инсинератор

Речник на българския език

инсинера̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Пещ за изгаряне на смет, крематориум.
При изгарянето се образуват вредни токсични вещества, които замърсяват околната среда.
Инсинератор за отпадъци — инсталация, в която се изгарят отпадъци.

Грешни изписвания (15)

  • енсенератор
  • енсенератур
  • енсениратор
  • енсениратур
  • енсинератор
  • енсинератур
  • енсиниратор
  • енсиниратур
  • инсенератор
  • инсенератур
  • инсениратор
  • инсениратур
  • инсинератур
  • инсиниратор
  • инсиниратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-си-не-ра-тор
непълен член ин-си-не-ра-то-ра
пълен член ин-си-не-ра-то-рът
мн.ч. ин-си-не-ра-то-ри
членувано ин-си-не-ра-то-ри-те
бройна форма ин-си-не-ра-то-ра
звателна форма