иноверен

Речник на българския език

иновѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • еноверен
  • еноверин
  • енуверен
  • енуверин
  • иноверин
  • инуверен
  • инуверин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ино-ве-рен
непълен член ино-вер-ния
пълен член ино-вер-ни-ят
ж. р. ино-вер-на
членувано ино-вер-на-та
ср. р. ино-вер-но
членувано ино-вер-но-то
мн. ч. ино-вер-ни
членувано ино-вер-ни-те