инкубатор

Речник на българския език

инкуба̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. инкуба̀тори, (два) инкуба̀тора, м.
1. Апарат за изкуствено люпене на птици; люпилня. Пилета от инкубатор.
2. Прен. Място, благоприятно за развитие на вредни екземпляри или пороци; развъдник. Инкубатор на комари. Инкубатор на наркомани.

Грешни изписвания (7)

  • енкобатор
  • енкобатур
  • енкубатор
  • енкубатур
  • инкобатор
  • инкобатур
  • инкубатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ку-ба-тор
непълен член ин-ку-ба-то-ра
пълен член ин-ку-ба-то-рът
мн.ч. ин-ку-ба-то-ри
членувано ин-ку-ба-то-ри-те
бройна форма ин-ку-ба-то-ра
звателна форма