инкриминиране

Речник на българския език

инкриминѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • инкремениране
  • инкремениръне
  • инкреминиране
  • инкреминиръне
  • инкримениране
  • инкримениръне
  • инкриминиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-к-ри-ми-ни-ра-не
членувано ин-к-ри-ми-ни-ра-не-то
мн.ч. ин-к-ри-ми-ни-ра-ния
членувано ин-к-ри-ми-ни-ра-ни-я-та