инклузив

Речник на българския език

инклузив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • инклузиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-к-лу-зив
непълен член ин-к-лу-зи-ва
пълен член ин-к-лу-зи-вът
мн.ч. ин-к-лу-зи-ви
членувано ин-к-лу-зи-ви-те
бройна форма ин-к-лу-зи-ва
звателна форма