инквизиторски

Речник на българския език

инквизѝторски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • енквезиторске
  • енквезиторски
  • енквезитурске
  • енквезитурски
  • енквизиторске
  • енквизиторски
  • енквизитурске
  • енквизитурски
  • инквезиторске
  • инквезиторски
  • инквезитурске
  • инквезитурски
  • инквизиторске
  • инквизитурске
  • инквизитурски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-к-ви-зи-тор-с-ки
непълен член ин-к-ви-зи-тор-с-кия
пълен член ин-к-ви-зи-тор-с-ки-ят
ж. р. ин-к-ви-зи-тор-с-ка
членувано ин-к-ви-зи-тор-с-ка-та
ср. р. ин-к-ви-зи-тор-с-ко
членувано ин-к-ви-зи-тор-с-ко-то
мн. ч. ин-к-ви-зи-тор-с-ки
членувано ин-к-ви-зи-тор-с-ки-те