инквизиторка

Речник на българския език

инквизиторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-к-ви-зи-тор-ка
членувано ин-к-ви-зи-тор-ка-та
мн.ч. ин-к-ви-зи-тор-ки
членувано ин-к-ви-зи-тор-ки-те
звателна форма