инкасо

Речник на българския език

инка̀со съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

неизм.
1. Спец. В банковото дело — разплащане между лица и организации, при което банката събира сумите по дадени документи (полици, чекове и др.).
2. Спец. В банковото дело — наличните суми и ценни книжа в една каса.

Грешни изписвания (3)

  • енкасо
  • енкасу
  • инкасу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ка-со
членувано ин-ка-со-то
мн.ч. ин-ка-со-та
членувано ин-ка-со-та-та