инкасиране

Речник на българския език

инкасѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • енкасиране
  • енкасирани
  • енкасиръне
  • енкасиръни
  • енкъсиране
  • енкъсирани
  • енкъсиръне
  • енкъсиръни
  • инкасирани
  • инкасиръне
  • инкасиръни
  • инкъсиране
  • инкъсирани
  • инкъсиръне
  • инкъсиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ка-си-ра-не
членувано ин-ка-си-ра-не-то
мн.ч. ин-ка-си-ра-ния
членувано ин-ка-си-ра-ни-я-та