инкасаторка

Речник на българския език

инкаса̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. инкаса̀торки, ж. Жена инкасатор.

Грешни изписвания (15)

  • енкасаторка
  • енкасаторкъ
  • енкасатурка
  • енкасатуркъ
  • енкъсаторка
  • енкъсаторкъ
  • енкъсатурка
  • енкъсатуркъ
  • инкасаторкъ
  • инкасатурка
  • инкасатуркъ
  • инкъсаторка
  • инкъсаторкъ
  • инкъсатурка
  • инкъсатуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ка-са-тор-ка
членувано ин-ка-са-тор-ка-та
мн.ч. ин-ка-са-тор-ки
членувано ин-ка-са-тор-ки-те
звателна форма