иницииране

Речник на българския език

инициѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • инецеиране
  • инецеиръне
  • инецииране
  • инецииръне
  • иницеиране
  • иницеиръне
  • иницииръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ини-ци-и-ра-не
членувано ини-ци-и-ра-не-то
мн.ч. ини-ци-и-ра-ния
членувано ини-ци-и-ра-ни-я-та