инициаторче

Речник на българския език

инициаторче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ини-ци-а-тор-че
членувано ини-ци-а-тор-че-то
мн.ч. ини-ци-а-тор-че-та
членувано ини-ци-а-тор-че-та-та