инициаторски

Речник на българския език

инициа̀торски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • инецеаторски
  • инецеатурски
  • инециаторски
  • инециатурски
  • иницеаторски
  • иницеатурски
  • инициатурски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ини-ци-а-тор-с-ки
непълен член ини-ци-а-тор-с-кия
пълен член ини-ци-а-тор-с-ки-ят
ж. р. ини-ци-а-тор-с-ка
членувано ини-ци-а-тор-с-ка-та
ср. р. ини-ци-а-тор-с-ко
членувано ини-ци-а-тор-с-ко-то
мн. ч. ини-ци-а-тор-с-ки
членувано ини-ци-а-тор-с-ки-те