инициал

Речник на българския език

инициа̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. инициа̀ли, (два) инициа̀ла, м.
1. Първата буква на име, която може да служи при подписване на лицето. На бележката написа само инициалите си.
2. Едра първа буква на текст в книга.

Грешни изписвания (8)

  • енецеал
  • енециал
  • еницеал
  • енициал
  • инецеал
  • инециал
  • иницеал
  • инциал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ини-ци-ал
непълен член ини-ци-а-ла
пълен член ини-ци-а-лът
мн.ч. ини-ци-а-ли
членувано ини-ци-а-ли-те
бройна форма ини-ци-а-ла
звателна форма