инженер-операторче

Речник на българския език

инженѐр-операторче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • инженер-опературче
  • инженер-оперъторче
  • инженер-оперътурче
  • инженер-опираторче
  • инженер-опиратурче
  • инженер-опиръторче
  • инженер-опирътурче
  • инженер-уператорче
  • инженер-упературче
  • инженер-уперъторче
  • инженер-уперътурче
  • инженер-упираторче
  • инженер-упиратурче
  • инженер-упиръторче
  • инженер-упирътурче
  • инжинер-операторче
  • инжинер-опературче
  • инжинер-оперъторче
  • инжинер-оперътурче
  • инжинер-опираторче
  • инжинер-опиратурче
  • инжинер-опиръторче
  • инжинер-опирътурче
  • инжинер-уператорче
  • инжинер-упературче
  • инжинер-уперъторче
  • инжинер-уперътурче
  • инжинер-упираторче
  • инжинер-упиратурче
  • инжинер-упиръторче
  • инжинер-упирътурче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-же-нер-о-пе-ра-тор-че
членувано ин-же-нер-о-пе-ра-тор-че-то
мн.ч. ин-же-нер-о-пе-ра-тор-че-та
членувано ин-же-нер-о-пе-ра-тор-че-та-та