индус

Речник на българския език

инду̀с — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ендус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-дус
непълен член ин-ду-са
пълен член ин-ду-сът
мн.ч. ин-ду-си
членувано ин-ду-си-те
бройна форма ин-ду-са
звателна форма —

Връзки