инду̀ктор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. инду̀ктори, (два) инду̀ктора, м.
1. Ръчна магнитноелектрическа машина за получаване на променлив ток.
2. В електротехниката — магнит, който създава магнитно силово поле при динамомашина.
1. Ръчна магнитноелектрическа машина за получаване на променлив ток.
2. В електротехниката — магнит, който създава магнитно силово поле при динамомашина.
Грешни изписвания (3)
- ендуктор
- ендуктур
- индуктур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-дук-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-дук-то-ра | |
| пълен член | ин-дук-то-рът | |
| мн.ч. | ин-дук-то-ри | |
| членувано | ин-дук-то-ри-те | |
| бройна форма | ин-дук-то-ра | |
| звателна форма | — | |