индрише

Речник на българския език

индришѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. индришѐта, ср. Стайно цвете от семейство здравецови с нарязани ароматни листа и малки виолетови цветчета с приложение като подправка и билка.

Грешни изписвания (3)

  • ендреше
  • ендрише
  • индреше

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-д-ри-ше
членувано ин-д-ри-ше-то
мн.ч. ин-д-ри-ше-та
членувано ин-д-ри-ше-та-та