индискретен

Речник на българския език

индискретен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-дис-к-ре-тен
непълен член ин-дис-к-рет-ния
пълен член ин-дис-к-рет-ни-ят
ж. р. ин-дис-к-рет-на
членувано ин-дис-к-рет-на-та
ср. р. ин-дис-к-рет-но
членувано ин-дис-к-рет-но-то
мн. ч. ин-дис-к-рет-ни
членувано ин-дис-к-рет-ни-те