индикт

Речник на българския език

индикт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-дикт
непълен член ин-дик-та
пълен член ин-дик-тът
мн.ч. ин-дик-ти
членувано ин-дик-ти-те
бройна форма ин-дик-та
звателна форма