индика̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. индика̀тори, (два) индика̀тора, м. Спец.
1. Уред към машина или апарат, който показва някакви данни.
2. Вещество, което, поставено в разтвор, чрез оцветяването си показва данни за протичането на химическа реакция.
1. Уред към машина или апарат, който показва някакви данни.
2. Вещество, което, поставено в разтвор, чрез оцветяването си показва данни за протичането на химическа реакция.
Грешни изписвания (7)
- ендекатор
- ендекатур
- ендикатор
- ендикатур
- индекатор
- индекатур
- индикатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-ди-ка-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-ди-ка-то-ра | |
| пълен член | ин-ди-ка-то-рът | |
| мн.ч. | ин-ди-ка-то-ри | |
| членувано | ин-ди-ка-то-ри-те | |
| бройна форма | ин-ди-ка-то-ра | |
| звателна форма | — | |