индиго

Речник на българския език

индѝго съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. индѝга, ср.
1. Само ед. Тропически храст, от чийто сок се получава тъмносиня боя.
2. Само ед. Боята, получена от този храст.
3. Тънък хартиен лист, от едната страна покрит със синя боя, предназначен за копиране на повече екземпляри при писане. Дай ми две индига.
прил. индѝгов, индѝгова, индѝгово, мн. индѝгови.

Грешни изписвания (3)

  • ендиго
  • ендигу
  • индигу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ди-го
членувано ин-ди-го-то
мн.ч. ин-ди-га
членувано ин-ди-га-та