инвертиране

Речник на българския език

инвертиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-вер-ти-ра-не
членувано ин-вер-ти-ра-не-то
мн.ч. ин-вер-ти-ра-ния
членувано ин-вер-ти-ра-ни-я-та