инвертен

Речник на българския език

инвертен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-вер-тен
непълен член ин-вер-т-ния
пълен член ин-вер-т-ни-ят
ж. р. ин-вер-т-на
членувано ин-вер-т-на-та
ср. р. ин-вер-т-но
членувано ин-вер-т-но-то
мн. ч. ин-вер-т-ни
членувано ин-вер-т-ни-те