инвентарен

Речник на българския език

инвента̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • енвентарен
  • енвентарин
  • енвинтарен
  • енвинтарин
  • инвентарин
  • инвинтарен
  • инвинтарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-вен-та-рен
непълен член ин-вен-тар-ния
пълен член ин-вен-тар-ни-ят
ж. р. ин-вен-тар-на
членувано ин-вен-тар-на-та
ср. р. ин-вен-тар-но
членувано ин-вен-тар-но-то
мн. ч. ин-вен-тар-ни
членувано ин-вен-тар-ни-те