инвазивен

Речник на българския език

инвазивен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-ва-зи-вен
непълен член ин-ва-зив-ния
пълен член ин-ва-зив-ни-ят
ж. р. ин-ва-зив-на
членувано ин-ва-зив-на-та
ср. р. ин-ва-зив-но
членувано ин-ва-зив-но-то
мн. ч. ин-ва-зив-ни
членувано ин-ва-зив-ни-те