инакомислие

Речник на българския език

инакомислие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ина-ко-мис-лие
членувано ина-ко-мис-ли-е-то
мн.ч. ина-ко-мис-лия
членувано ина-ко-мис-ли-я-та