имунитѐт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Спец. В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести. Получавам имунитет. Загубвам имунитета си.
2. В ботаниката — устойчивост на растенията на болести или неприятели.
3. Специални права, с които се ползват някои лица — депутати, дипломати и др. Дипломатически имунитет.
1. Спец. В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести. Получавам имунитет. Загубвам имунитета си.
2. В ботаниката — устойчивост на растенията на болести или неприятели.
3. Специални права, с които се ползват някои лица — депутати, дипломати и др. Дипломатически имунитет.
Грешни изписвания (7)
- емонетет
- емонитет
- емунетет
- емунитет
- имонетет
- имонитет
- имунетет
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | иму-ни-тет | |
|---|---|---|
| непълен член | иму-ни-те-та | |
| пълен член | иму-ни-те-тът | |
| мн.ч. | иму-ни-те-ти | |
| членувано | иму-ни-те-ти-те | |
| бройна форма | иму-ни-те-та | |
| звателна форма | — | |