импровизаторски

Речник на българския език

импровиза̀торски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • импровезаторски
  • импровезатурски
  • импровизатурски
  • импрувезаторски
  • импрувезатурски
  • импрувизаторски
  • импрувизатурски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. им-п-ро-ви-за-тор-с-ки
непълен член им-п-ро-ви-за-тор-с-кия
пълен член им-п-ро-ви-за-тор-с-ки-ят
ж. р. им-п-ро-ви-за-тор-с-ка
членувано им-п-ро-ви-за-тор-с-ка-та
ср. р. им-п-ро-ви-за-тор-с-ко
членувано им-п-ро-ви-за-тор-с-ко-то
мн. ч. им-п-ро-ви-за-тор-с-ки
членувано им-п-ро-ви-за-тор-с-ки-те