импровизаторка

Речник на българския език

импровизаторка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-п-ро-ви-за-тор-ка
членувано им-п-ро-ви-за-тор-ка-та
мн.ч. им-п-ро-ви-за-тор-ки
членувано им-п-ро-ви-за-тор-ки-те
звателна форма